Месечен обзор на политиката 

Какво се случи през първия месец на 2011 година? Как събитията формираха политическия живот? Имаше ли промяна в тежестта на парламентарните сили през изтеклия месец? Какви ще са оттук нататък обществените предизвикателства?
За читателите на "Труд" на такива въпроси отговаря специално създадена група за анализи. В нея участват политолози и социолози: проф. Петър-Емил Митев, д-р Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Марчела Абрашева, Борис Попиванов и Първан Симеонов.

Събитията

- Унгария пое ротационното председателство на ЕС. 

- Техническият доклад на Брюксел за готовността на България да се присъедини към Шенген е отложен, за Румъния е приет без възражения. 

- Европейската комисия прекрати процедурата срещу България за бюджетен свръхдефицит.

- Разпространени бяха записи на телефонни разговори на шефа на митниците Ваньо Танов с премиера Бойко Борисов, в които се говори за покровителство на бизнесмени и нерегламентирано кадруване. От ГЕРБ първоначално се опитаха да поставят под съмнение автентичността на записите. Бивш служител на ДАНС и френска експертиза обаче я потвърдиха.

- Опозицията призова за оставка на правителството. Премиерът поиска вот на доверие от НС за цялостна политика. Резултатът: 140 "за" (ГЕРБ, "Атака"), 60 "против" (БСП, ДПС, независими), 14 "въздържали се" ("Синята коалиция"). 

- ПЕС разкритикува българското правителство, че е останало с подкрепата на "крайнодясната" партия "Атака".

- Премиерът Борисов заяви, че срещу него се води война и че и той "влиза в окопите". По-късно обвини президента Първанов, че стои зад скандалите със СРС. Президентът поиска проверка и заплаши със съд за клевета.

- Касим Дал подаде оставка от Централното оперативно бюро на ДПС, нарече Ахмед Доган "най-успешния проект на ДС" и го обвини, че е докарал партията до "тежък вътрешнопартиен колапс". Беше изключен от парламентарната група. Основатели на ДПС поискаха оставката на Ахмед Доган.

- След проверка на ДАНС подписката на РЗС за свикване на Велико народно събрание бе обявена за фалшива. Главният прокурор осъди намесата на ДАНС.

- Бившият еврокомисар Меглена Кунева излезе с поредица критики за състоянието на свободата на словото в България.

- Осъдителни присъди на първа инстанция получиха бившата шефка на НАП Мария Мургина и Александър Томов.

- Тютюнопроизводителите отново излязоха на протести.

- За 2010 г. в България беше отчетена инфлация от 4,4%.

Значението

- Месецът е повратен за управлението. Започва демитологизация на Борисов. С това се топи главният психологически ресурс на ГЕРБ. Правителството е в защитна позиция и от два месеца не диктува обществения и медийния дневен ред. Поставена под съмнение е предизборната заявка за нов тип управление и нов морал.

- Свръхакцентът на правителството върху подслушването и дейността на МВР се обръща срещу него. Навлизаме в дълъг период на разкрития. 

- Влошаването на материалното положение на населението продължава, но все още остава в сянката на текущите скандали. 

- Вотът на доверие е "защитна инициатива". Освен ГЕРБ обаче зад Борисов застана само най-неприемливата за Европа формация.

- Опозицията показа, че не е готова за радикални действия срещу статуквото.

- Централно място в опита на управляващите да си върнат инициативата е акцентът върху инфраструктурни проекти. Стремежът е имиджът "Борисов - разобличителят" (2009 г.) да се замени с "Борисов - строителят" (2011 г.). Заедно с това се налага и образ на "антигероя": Първанов не бил поставил "тухла върху тухла". Проличава и стратегическата дълбочина на оценките за Тодор Живков ("строител" за разлика от всички след него).

- Напрежението между кабинета и президентството расте. Предстои нова серия сблъсъци.

- ДПС се намира пред сериозни политически сътресения. Бъдещето на Доган начело на партията за първи път е под въпрос.

- "Синята коалиция", изправена пред дилемата "принципна критика - прагматична подкрепа", избра трети вариант. Изигра го неубедително.

- Февруарският доклад на ЕК и техническият доклад за Шенген ще имат особена тежест.

Проблемни възли

Правителството е в защитна позиция,

ГЕРБ чака спасение в изборите

Отдалечаване от Европа. През последните 20 години всяко значимо политическо действ ие се легитимираше като европейско. Независимо с какви мотиви и с каква искреност. Сега наблюдаваме отказ от фундаменти на европейската ценностна система и политическо поведение.

Личността и доверието. Официално, на публично равнище, се отправят съмнения в неприкосновеността на правата на личността. Системно се навлиза в личния живот на хората. ДАНС се намесва в гражданска подписка. Министри заявяват, че нямат нищо против да бъдат подслушвани. Премиерът обявява принципно недоверие дори към собствения си екип. Специалните средства за контрол върху личността стават първостепенен управленски инструмент. По същество се стига до презумпция за виновност. Открито незаконни действия в едни случаи биват замазвани, в други - изнасяни като пример за управленска бдителност. Създава се впечатлението, че няма омбудсман.

Съдебната система. Ерозията на разделението на властите се задълбочава. Продължил повече от година, натискът над съдебната власт вече дава горчиви плодове. Отделни нейни елементи действат в пълен синхрон с желанията на изпълнителната власт. Месецът е изпълнен със събития, които изискват намеса на главния прокурор, а той категорично отсъства. Знакови дела, проточили се с години, наистина завършват с осъдителни присъди, но в ускорен порядък, с неубедителни мотиви (присъдата срещу Александър Томов).

Шенгенската интеграция. Сигнали, че българското членство в Шенген се отлага, идват от редица европейски държави. Потвърдени от най-високи места, подозренията за държавна закрила на контрабандата правят още по-проблематична бъдещата ни функция като външна граница на Европа.

Персонализиране на политиката. Телефонните записи засилват убеждението, че държавата се управлява като еднолична фирма, без политическо съгласуване и координация. Непубличните фактори (сред които сегашни и бивши представители на службите за сигурност) вземат надмощие в политическата борба. Премиерът дефинира дейността си като битка с частно лице, обявено за престъпник № 1 в държавата, и признава първоначалния си неуспех в тази битка.

Властовият език. Най-голямото предимство на Борисов, с решаващо значение за идването му на власт, може да се окаже негов най-голям минус. Политическото говорене на прехода беше отегчило до смърт обществото и предизвикваше недоверие. Борисов го отхвърли със замах. Премахна официалния властови език и го замени с разбираемо, откровено, всекидневно говорене. Това го приближи до хората и позволи той да бъде възприет като "един от тях" срещу "лошия" политически елит. Следващата стъпка обаче, разкрита и в телефонните записи, и в коментарите по този повод, показва, че Борисов е премахнал и официалния политически език. Закономерна последица е кризата в самото разбиране за държавност. Ефектът не е само вътрешнополитически. Международните партньори на България все по-трудно ще крият насмешливото си отношение.

Раната на прехода. Изнесените "диалози" вътре във властта подкопават ключовата претенция на управлението на ГЕРБ: да излекува раната на прехода, да сложи край на несправедливото преразпределение на собствеността, да накаже виновниците за грабежа... Използваният език оголва логиката на властта и на нейните икономически структури. Обществото може да види и чуе по-ясно отвсякога как, по какъв начин, с какви средства се управлява в България.

Разбира се, става дума и за наследени практики от предишни мандати, които обаче никога досега не са били афиширани в такъв вид. Сега научаваме, че премиерът може, стига да поиска, да направи всекиго - например Вучката, с когото "рита мач" - министър.

Обясненията за случилото се също не лекуват, те по обходен път също възпроизвеждат старите проблеми. Държавна сигурност, която не съществува от 21 години, беше внезапно възкресена, за да "воюва" с кабинета. Обвинението е толкова голямо, че не се нуждае от доказателства, от имена и факти. Въпрос на време е да се наблюдава как обществото ще реагира на това болезнено завръщане в миналото без ясни перспективи за бъдещето.

Този опит на Борисов е обречен: той няма да успее да политизира и поляризира обществото, т. е. да го върне в 90-те години.

Политическата рамка. Наблюдавахме първата атака срещу министър-председателя. Доскоро биваха атакувани отделни представители на ГЕРБ във властта, сега мерникът е вдигнат. Ако по-рано отделни факти проблематизираха предизборния лозунг "гарантирано от ГЕРБ", сега под въпрос стои дори "гарантирано от Бойко Борисов".

Премиерът вече е лишен от комфортната позиция на арбитър между засегнати лица, от възможността да застава "отгоре", да раздава "обективно" оценки.

Стопанската история на Борисов. Преди основните нападки срещу премиера се свеждаха до миналото му преди 1989 г. (главно участието във възродителния процес) и веднага след 10-и (работата му като бодигард на Живков). С изключение на отделни реплики на президента, липсваше по-широко медийно обсъждане на миналото на Борисов след 1989 г. В своите изявления Яне Янев ясно показа, че това е тема, която той възнамерява тепърва да превърне в основна.

"Дясна алтернатива". Дебатите по вота на доверие и декларацията на СДС утвърждават понятието "дясна алтернатива" като обобщена позиция на сините към управлението. Нейното съдържание засега няма точно политическо измерение. Сините продължават да пребивават в неясните граници между съуправляващи и опозиция. Но ГЕРБ вече не може да претендира, че е "дясна алтернатива", защото сама има "дясна алтернатива".

Демитологизация на образа на Борисов. Последните събития до голяма степен лишиха този образ от неговата изключителност и различност на българската политическа сцена, показаха го в традиционни за политическия елит отношения.

"Рестарт" на управлението. Поисканият от Борисов вот, свързан с отчети на всички министри и график за предстоящи дейности, трябваше да изиграе ролята на нов тласък, на ново начало във всички ходове на управлението.

Посланието е: всички твърдения за нашето минало са без значение на фона на нашите намерения за бъдещето. Това обаче е политически наивно: страницата няма да бъде затворена, ако последват нови разкрития.

Неубедителност на президента. Георги Първанов зае двусмислена позиция между "няма да коментирам" и "ще коментирам само отделни детайли", като по този начин остана вътре в скандала, макар и в периферията му. Огласяването на записите даде шанс, от който президентът не се възползва. Засега. Най-вероятно, след като се натрупат нови негативи, президентът ще удари с по-голям замах. Премиерът очевидно предвижда такава тактика и изпреварващо откри "преграден барабанен огън".

Подмяна на темата за записите. Управляващите показаха добра медийна форма. След изявлението на премиера, че записите ще се окажат манипулирани, последва синхронен медиен залп, при който за кратко време тази гледна точка се наложи в публичното пространство. Експертната неосведоменост на населението позволи да се постави знак за равенство между "манипулация" (презапис) и "фалшификация". От тази позиция следващата стъпка бе в търсене на виновника и в находчива подмяна на цялата тема на обществения и парламентарния дебат, в смяната на глаголното време: вместо "Какво се случи?" (наистина ли бяха казани тези неща) - "Какво се случва?" (воюваме ли с мафията, удря ли ни ДС). Питането по въпроси от компетенциите на прокуратурата бе изместено от питане за политиката като цяло и евентуалните нейни противници. Това сработи, но за кратко.

Мудност на левицата. БСП прие предложените правила на играта. Съгласи се с темите, зададени от правителството, и се зае да коментира именно тях. Това направи възможно и дебатът по вота на доверие, и последвалите медийни дискусии да протекат до голяма степен в коловоза, указан от Борисов. Не че кабинетът не може да бъде критикуван в тези области (пенсии, финансова политика, здравеопазване и т. н.). Но БСП се опитва да прави това от доста време насам и подемайки го отново, пропуска да се възползва от новата ситуация.

Активизация на десницата. Сините върнаха в играта питането "верни ли са нещата, казани в записите, и нарушен ли е законът" и са на път да си изберат именно въпроса за морала и законността на правителството като централен. На пропагандно равнище това им дава определени предимства, но и ги сблъсква пряко с много по-мощното медийно присъствие на управляващата партия и нейния лидер.

ГЕРБ. Обратно на някои очаквания сложният конгломерат от фигури и интереси, обединен в управляващата партия, не се пропука от разкритията. Серията информации за незаконни или неморални постъпки на различни дейци на ГЕРБ засега не ги вкара в битка един срещу друг. Самият премиер дотук не си е позволил да отстранява никого от засегнатите. От една страна, партия ГЕРБ е единна, защото никой от нейните представители все още не вижда своя алтернатива в политиката извън обединението около личността на лидера. И от друга, защото чувството за застрашеност консолидира.

По парадоксален начин телефонните записи на Борисов напомнят предизборното изказване на Доган в с. Кочан. Навремето то провокира политическа мобилизация и от двете страни: масиран вот на анти-ДПС основа и сплотяване на електората на самото ДПС срещу тази надигаща се обществена и медийна вълна. Сега ГЕРБ бива сплотявана срещу идващите от всички явни и задкулисни опасности. Но това е временно положение.

В средносрочен план подготовката за местните избори не може да не внесе разделения. В краткосрочен - продължаващите удари трудно ще могат да бъдат парирани без оставки, които биха могли да внесат нови напрежения. Най-лошата за управляващите новина е, че докато досега те не искаха да правят болезнени реформи, оттук нататък просто не могат да ги извършат.

БСП. Партията не показа желание за по-радикално поведение. Лидерът Сергей Станишев спомена за възможно "излизане на улицата" само като смътна хипотеза. Очевидно БСП очаква по-скоро нов кабинет, отколкото предсрочни избори.

ДПС. За първи път след смъртта на Ахмед Емин вътрешната ситуация в ДПС влезе в центъра на общественото внимание. Това е и единственият сюжет, който се развива паралелно на централния скандал, без видима връзка с него. Авторитетът на Касим Дал в партията, и особено пред местните структури, не позволява той да бъде нареден до други неуспешни опоненти на Доган като Гюнер Тахир, Осман Октай или Мехмед Дикме. Оставката му няма да отшуми незабелязано.

Под въпрос са поставени както лидерството на Доган, така и наложеният от него начин на организация на партията. Проблемът има и външни измерения (подсказани от срещата на Дал с турския премиер Ердоган в София през септември м. г.). Това усилва тежестта на позицията на Касим Дал, но не прави сигурни политическите му шансове. Дал е също политик на прехода и несъмнено е причастен към всичко в спорната история на ДПС от последните 20 години.

Не е ясно засега дали Доган е готов да отстъпи властта на ново поколение политици от ДПС (подготвени именно с неговата благословия) и каква роля би си избрал при такава хипотеза. Във всички случаи не трябва да се забравя, че ДПС винаги танцува бавен танц със стремителни финали.

"Атака". Вотът на доверие показа, че "Атака" е единствената формация, на която правителството може твърдо да разчита. Волен Сидеров дори заяви, че подкрепата му за ГЕРБ в рамките на целия мандат няма да бъде преустановена при никакви условия. По парадоксален начин "Атака" влиза в ролята на ДПС от времето на Филип Димитров: малък партньор, без пряко участие във властта, който обаче добива все по-голяма тежест поради сътресенията в голямата управляваща партия.

Процесите, които протичат около скандалите, свързани със записите, са като политическа интифада. Опонентите на управлението действат последователно, на малки порции, в градация, успяват да се задържат в центъра на общественото внимание. Дотук всеки опит на управлението да им даде решително сражение не сполучва.

Политическият календар и особеностите на ситуацията изправят ГЕРБ пред тежки проблеми. Отстъплението (примерно оставка на Цветан Цветанов) може да стане начало на срив. Липсата на отстъпление пък води до продължаваща бавна ерозия на обществената и европейската подкрепа.

Ново правителство в рамките на това НС би спряло атаките, но би актуализирало претенциите на други политически сили и засилило зависимостта на Борисов от тях. Премиерът не може да прибегне и до нови избори, за да получи пряко легитимност от гражданите, защото това би означавало служебен кабинет на президента. Така че Борисов засега избира да чака президентските и местните избори.